***(Днес вятърът)

Днес вятърът-сиротник ме погали,

усетил, сякаш, колко съм самотна.

Разроши ми косите... Поразпалено

се заигра с вечерната ми рокля...

Не се разсърдих. И не запроклинах

грима съсипан, лошата прическа.

И даже не понечих да оправя

така усуканата своя дрешка.

Очи притворих – топлата му ласка

оставих да ме понесе нататък,

на думите отвъд... Отвъд тъгата.

Отдадох му се. И летях. И плаках.

от Мария Атанасова Мичева (жива_вода)

/изготвено от Светлана: http://www.svetlanageorgieva.hit.bg/